Стара планина е най-голямата и най-дългата (550км) българска планина. Простира се по цялата дължина на страната – от границата ни със Сърбия до Черно море. Площа и е 11596км, а ширината 15-50км. Най-високият й връх е Ботев (2376м).
Името на Стара планина е свързано с хилядолетното минало на нашите земи. Най-стари са наименованията Хаймон, Хаймос, Хемус (от тракийски произход) със значение – било, водораздел, граница. По-късно отделни нейни дялове получават различни наименования – Сребърна планина, Маторние гори, Зигос, Им планина. Името Стара планина се появява за първи път през 1533г. в пътеписа на далматинския пътешественик Антун Вранчич. Името Балкан обаче е по-старо. Има различни предположения за неговия произход и въпреки че не е официалното име, именно то е най-популярно през последните няколко века. От Балкан произлиза и наименованието на нашия полуостров – Балкански, наричан често с обобщаващото име Балкани.
Културни и природни забележителности: В Стара планина се намират много от обектите включени в движението Сто национални туристически обекта. Сред тях са: връх Ботев; връх Шипка; с.Осеновлаг – манастир Седемте престола; обекти в Котел, Жеравна, Казанлък, Габрово, Боженци, Дряново, Трявна, Карлово, Калофер, Сопот и други.На 717 кв.км. от най-живописната и част е територията на Национален парк „Централен балкан“. Деветте му резервата – „Боатин“, „Царичина“, „Козя стена“, „Стенето“, „Стара река“, „Джендема“, „Северен Джендем“, „Пеещи скали“ и „Соколна“ пазят уникалната природа на Стара планина. Вековни гори от бук, ела и бяла мура съжителстват с растения, които, се срещат само тук – алпийската роза и срамежливият еделвайс. Паркът е едно от последните в Европа убежища на кафявите мечки, вълците и дивите кози. Денем могат да се видят орли, ястреби и соколи, а нощем бухал и сова.
За любителите на активния отдих са специално създадените край Априлци излети за наблюдение на редки птичи и животински видове, разходките с коне и фотолов, съчетани с пикници. Предизвикателство за страстните ловци са ловните бази край Габрово, Априлци и Троян.
Лековитата сила на минералните извори, във Вонеща вода край Трявна, в селата Чифлик и Шипково край Троян и в с.Рибарица край Тетевен, помага на хора със сърдечно-съдови и храносмилателни проблеми и със заболявания на опорно-двигателната система. В планината има 20 временни (пресъхващи) и постоянни езера.
Красотата на България 